Сигурно сте виждали сова - ако не на живо, то поне в зоопарка. Но колко от вас са имали късмета да погалят такова животинче, да общуват с него и да оценят неговия интелект и чувство за хумор? Защото ненапразно наричат совите "крилатите котки". Може би много от вас не ги харесват заради лошата им слава в българския (и не само!) фолклор? Надявам се, че до края на тази история ще промените мнението си!
Това кафене се намира в Токио и се нарича Фукуро но Мисе - на български би могло да се преведе като "Соваджийницата". Ще го познаете по совите, нарисувани на завесите и на менюто, както и по огромната опашка чакащи да го посетят. Защото да влезете и да пийнете нещо в компанията на пернатите е наистина трудно - няма резервации, трябва просто да се появите и да почакате...с надеждата, че скоро ще се освободи маса. Работният ден е разделен на 3 части с паузи между тях. Най-вероятно паузите са защото все пак животните трябва да почиват и да им се почисти (котки, котки, ама не ползват котешка тоалетна :-)).
Сигурно ще си кажете "Ужас, защо са в клетки?!" - ами, все пак трябва да спят и ядат някъде на спокойствие и без да пречат на хората. Който е гледал папагал или друга питомна птица знае как е - пускаш го, играеш си с него, но после трябва да го върнеш в кафеза, защото иначе ще направи погром.
Според правилата, първо трябва да седнете и да си поръчате нещо за пиене. Има безплатни закуски. Не може да снимате (ако решите да го правите тайно, внимавайте - светкавицата е много вредна за очите на тези птици!), не можете да пипате малките и, разбира се, не може да си вземете никоя вкъщи. Големите можете да ги пипате колкото искате (задължително в присъствието на човек от персонала), да седят на рамото или в скута ви и т.н. Осветлението е слабо - все пак това са нощни животни.
Кафенето има куп разрешителни, а повечето птици дори не са излюпени в природата - от малки са с хора, това е и причината да са толкова кротки и да търсят човешки контакт. Те не гледат на кафенето като на затвор и никога няма да разберат какво е да гладуваш поради липса на плячка или да те изяде по-голям хищник. Сами се досещате, че на свобода ще оцелеят едва няколко дни. Защо са вързани тогава ли? Защото са любопитни и много тежки, което е причина да правят доста пакости и да бутат доста неща когато летят свободно. Питомците обичат контакта с хората и съвсем не са страшни. На пипане са много меки, а малките дори пухкави. Очите им са неподвижни, затова ако искат да погледнат някъде встрани, трябва да си завъртят цялата глава.
Каква е идеята на цялата работа? В Япония е почти невъзможно да имаш домашен любимец, особено ако живееш в апартамент и особено ако се касае за диво животно. Освен това, в по-голямата си част совите са застрашени и собствениците на тези кафенета се надяват, че хората ще ги пазят повече ако птиците им станат симпатични. В България нямаме такива кафенета, но пък имаме сови - не ги гонете с камъни, няма да ви сполети смърт...освен ако не сте мишле, разбира се.
Няма коментари:
Публикуване на коментар