вторник, 24 май 2016 г.

Магистратура в... България?!


Напоследък, в главата ми се върти идеята за магистратура. Когато с гордост съобщя на някого в каква сфера съм решила да продължа, получавам лека усмивка, издаваща тотална липса на изненаданост, в комплект с думите "Знаех си, то ти открай време си имаш влечение към това". Но, недай си, Боже, да изстрелям, че мисля да е в България, реакцията се превръща в бълбукаща смес от недоумение и възмущение, а усмивката става по-скоро снизходителна, отколкото заинтригувана. Защо смятам, че магистратурата в България е не по-лош избор от тази в чужбина? Ще се опитам да обясня в следващите редове.

Какви са минусите в България?

При нас материалната база е остаряла или направо липсваща, голяма част от преподавателите са мързеливи и не им се занимава много с "тъпите заблудени студенти", почти липсват хубави учебници на български език, часовете за лекции и упражнения са неудобни и почти не дават възможност за съвместяване с евентуална работа. Споменах ли работа? Университетът е доста далеч във всяко отношение от трудовия пазар и възможностите за стаж и започване на работа са силно ограничени. Оставям настрана високите такси, които са си предизвикателство за  средностатистическия българин.

При всичките тези минуси, какви са плюсовете?

Каквото и да си говорим, в България животът и обучението излизат по-евтино. Дори да изберем програма без семестриални такси, храната и настаняването в чужбина са по-скъпи от тези в България и е почти невъзможно да учиш без да работиш, освен ако не си стипендиант или някой не ти осигурява финансови инжекции. Освен това, силно се съмнявам, че в чужбина всички преподаватели са влюбени в студентите си и ги носят на ръце. Стигаме до теорията и практиката - живеем в един и същи свят и теорията навсякъде е една и съща. Вече имаме amazon.com и можем да купим всеки учебник, да го прочетем където и когато поискаме. Дали ще се явим на изпит в СУ или в Харвард, верните отговори на изпита или ги знаем, или не ги знаем. Накрая остана един доста подценяван плюс - близостта на семейството и приятелите. Заминавайки за чужбина, малко или много се сбогуваме с тези хора и ако с тях се случи нещо, можем само да им стискаме палци от разстояние. Това е основната причина да избера България, при положение, че имам и възможност, и успех за обучение зад граница.

В заключение...

По мои наблюдения, една голяма част от заминаващите в чужбина са хора, които не могат да се справят с българската система. Нагледала съм се на колеги от университета, които едвам избутват, след което отиват зад граница и стават отличници. Като педагог, силно се съмнявам, че начинът на преподаване би могъл да произведе такава фрапантна разлика. Ако човек е сериозен и се старае, разбира нещата и му харесва да се занимава с това, което е избрал, той ще успее навсякъде. Високият масов стандарт не е задължително да води със себе си висок личен такъв - в престижните университети далеч не всички са отличници и далеч не всички знаят защо са отишли там. В крайна сметка, важно е не какво са ти предложили, а какво си взел/научил и до каква степен си се възползвал от това, което ти е дадено. Когато отидеш на работното си място, шефът гледа какво реално можеш, а въпросът къде си се научил някак остава на заден план. Качествени хора има навсякъде. Също и хора, които преследват мечтите си. Аз се старая да съм един от тях.


MET Gala 2016 - Там, където човекът среща машината

Тазгодишните модни оскари минаха под мотото Manus ex Machina - т.е. всяка от присъстващите звезди трябваше да покаже как си представя човек, облечен като машина и въпреки това да е стилно. Затова и преобладаващите цветове бяха сребристо, златисто, бяло и черно. Бонбонените цветове и романтични мотиви са сведени до минимум за сметка на рокли тип "Бунтът на машините". Нека видим кои се откроиха най-много:



Ето я Бионсе в рокля на Givenchy. Какво е това на третата снимка ли? Транспортната система на някои видове клетки, по-известна като ендоплазмен ретикулум (точиците са рибозоми - образувания, които произвеждат белтъци). Приликата някак те удря в челото, особено ако си биолог. Иначе, моделът е хубав, материята пасва като имаме предвид темата, но този телесен цвят убива цялата идея.


В първия момент, когато видях роклята на Никол Кидман  и разбрах, че е дело на Александър Маккуин си казах "прекрасна е, нежна и ефирна като самата Никол". След това видях втората снимка и цялото впечатление отиде на вятъра. Прекалено изрязано горнище, което не отива на иначе изискания й стил. Дори смелият десен и впечатляващото наметало не са в състояние да ми внушат, че това деколте е подходящо за нейната възраст.

 

На горната снимка е Дженифър Хъдсън (изпълнителка от American Idol) с бяла рокля на H&M. Сама по себе си, роклята е прекрасна и й отива, но е прекалено булчинска и не се връзва с червения килим. Да не говорим, че няма нищо общо с темата "Чонекът и машината". На долната снимка е Зоуи Салдана в D&G - стилна, женствена и пъстра. Силуетът на роклята е точно като за бал, а долната част е с цветовете на пролетна градина. Забележката е само една - нейният тоалет също няма нищо общо с тазгодишната тема.



Тези четири дами са заложили на романтична визия и макар че също не се връзват с машинната тема, тоалетите им са така добре подбрани, че сърце не ми даде да ги пропусна. Блейк Лайвли е с розова рокля на Burberry, с наметало на цветя. "Клюкарката" отново не е изневерила на стила си и изглежда великолепно, но вече доста пъти я видяхме в този цвят. Отива й, но няма да е зле да го смени за малко. За разлика от нея, Нина Добрев е направила точно такъв експеримент. Ефирна материя, ненатрапчив цвят... Познахте, роклята е на Marchesa. Жалко, че Никол Кидман не им се довери тази година.
       Дамата с бялата рокля (дело на Chanel) е Ана Уинтур, главната редакторка на британския Vogue. Съчетанието на ресни и камъчета може би звучи кичозно, но на снимката се вижда само и единствено британски шик, едновременно семпъл и смел.
         Хана Дейвис е в зелена рокля с флорални мотиви на Zuhair Murad. Хана е американски модел и определено има чувство за стил. За жалост, и нейният тоалет не е по темата - прилича на красива горска фея, а не на робот или нещо от сорта
.
Деми Ловато е облечена в Moschino и донякъде се доближава до идеята на бала. Силуетът определено е нейният, а жълтите гарнитури добре си партнират с черното. За съжаление, не можем да кажем същото за пайетите. Има и по-добри начини да се съвместят двата стила.


Въпреки критиките, които отнесе, Кейти Пери с тази рокля на Prada се очерта като един от личните ми фаворити на тазгодишните награди. Нестандартна и свежа, на границата с кича, тя прилича на нещо средно между модерна гейша и тамагочи. Визията й лъха на готик и може би ще вдъхнови доста абитуриентки, които си падат по тази култура. Само прозрачните вежди някак не се вписват в картинката.


А това е другият ми личен фаворит - Клеър Дейнс (терминаторката в червен кожен костюм, която се опитваше да убие Арнолд Шварценегер). Роклята й е Zac Posen и е перфектна симфония от романтика и технология. Напомня тази на Пепеляшка, но когато светлините угаснат започва да блести. Вълшебно, наистина. Респект!


Все повече се доближаваме до робо-визията и човекомашините с дуетът на Кейт Хъдсън и Atelier Versace. Роклята има тюл, бяла е и е доста изрязана. Въпреки това, не показва прекалено много плът, а геометричните мотиви тушират булчинския фасон.


Завършваме с Кайли Дженър и Ким Кардашиян две риалити звезди, които изцяло са се гмурнали в лъскавата идея. И двете рокли са дело на Balmain и са в сходен цвят. Не знам кой от кого е преписвал, но може би тази на Ким прекалено много подчертава и без това голямото й дупе. Важното е, че и двете са успели да пречупят през своята призма тазгодишната идея.


понеделник, 23 май 2016 г.

Nidalee

Nidalee






Този сет е вдъхновен от любимата ми героиня от популярната игра League of Legends. Тя е момиче, което се казва Нидали и е отгледана от семейство пуми, след като остава сираче. Разбира се, в ежедневието си няма как да ходим облечени в кожи и да размахваме копие, нито пък да се превръщаме в свирепа пума, когато се ядосаме. Затова се опитах да адаптирам, доколкото мога, нейния стил към нашето градско ежедневие в някой топъл есенен ден. Водещите цветове са различни нюанси на кафявото - колкото повече се доближават до цвета на пумата, толкова по-добре. Полата е велурена, индиански тип и е комбинирана със същата чанта и гривна. Като имаме предвид темата, не можем да минем без нещо пухкаво - в случая, ботуши и елек от екокожа (по-практична е и се пере в пералня, да бъдем реалисти, все пак). Ако живеете в по-студена държава, може да добавите клин и шал. Пуловерът е от памучна прежда, с висока яка, която компенсира деколтето на елека. Бижутата са малки до средни, изработени от злато, месинг или подобен метал със същия цвят и имитират листни мотиви. Гримът е смел - бледи устни в бежово, а на очите опушен грим в кафяво и черно. Ноктите са същия цвят като устните, овални и със средна дължина. За парфюма има два варианта - класически или с дървесни нотки. В случая съм се спряла на първия, Dior. За завършек можете да си вържете косата на висока конска опашка - колкото по-дълга и тъмна, толкова по-добре!