вторник, 24 май 2016 г.

Магистратура в... България?!


Напоследък, в главата ми се върти идеята за магистратура. Когато с гордост съобщя на някого в каква сфера съм решила да продължа, получавам лека усмивка, издаваща тотална липса на изненаданост, в комплект с думите "Знаех си, то ти открай време си имаш влечение към това". Но, недай си, Боже, да изстрелям, че мисля да е в България, реакцията се превръща в бълбукаща смес от недоумение и възмущение, а усмивката става по-скоро снизходителна, отколкото заинтригувана. Защо смятам, че магистратурата в България е не по-лош избор от тази в чужбина? Ще се опитам да обясня в следващите редове.

Какви са минусите в България?

При нас материалната база е остаряла или направо липсваща, голяма част от преподавателите са мързеливи и не им се занимава много с "тъпите заблудени студенти", почти липсват хубави учебници на български език, часовете за лекции и упражнения са неудобни и почти не дават възможност за съвместяване с евентуална работа. Споменах ли работа? Университетът е доста далеч във всяко отношение от трудовия пазар и възможностите за стаж и започване на работа са силно ограничени. Оставям настрана високите такси, които са си предизвикателство за  средностатистическия българин.

При всичките тези минуси, какви са плюсовете?

Каквото и да си говорим, в България животът и обучението излизат по-евтино. Дори да изберем програма без семестриални такси, храната и настаняването в чужбина са по-скъпи от тези в България и е почти невъзможно да учиш без да работиш, освен ако не си стипендиант или някой не ти осигурява финансови инжекции. Освен това, силно се съмнявам, че в чужбина всички преподаватели са влюбени в студентите си и ги носят на ръце. Стигаме до теорията и практиката - живеем в един и същи свят и теорията навсякъде е една и съща. Вече имаме amazon.com и можем да купим всеки учебник, да го прочетем където и когато поискаме. Дали ще се явим на изпит в СУ или в Харвард, верните отговори на изпита или ги знаем, или не ги знаем. Накрая остана един доста подценяван плюс - близостта на семейството и приятелите. Заминавайки за чужбина, малко или много се сбогуваме с тези хора и ако с тях се случи нещо, можем само да им стискаме палци от разстояние. Това е основната причина да избера България, при положение, че имам и възможност, и успех за обучение зад граница.

В заключение...

По мои наблюдения, една голяма част от заминаващите в чужбина са хора, които не могат да се справят с българската система. Нагледала съм се на колеги от университета, които едвам избутват, след което отиват зад граница и стават отличници. Като педагог, силно се съмнявам, че начинът на преподаване би могъл да произведе такава фрапантна разлика. Ако човек е сериозен и се старае, разбира нещата и му харесва да се занимава с това, което е избрал, той ще успее навсякъде. Високият масов стандарт не е задължително да води със себе си висок личен такъв - в престижните университети далеч не всички са отличници и далеч не всички знаят защо са отишли там. В крайна сметка, важно е не какво са ти предложили, а какво си взел/научил и до каква степен си се възползвал от това, което ти е дадено. Когато отидеш на работното си място, шефът гледа какво реално можеш, а въпросът къде си се научил някак остава на заден план. Качествени хора има навсякъде. Също и хора, които преследват мечтите си. Аз се старая да съм един от тях.


Няма коментари:

Публикуване на коментар